Любопитно

1. ПОЧУВСТВАЙ АТМОСФЕРАТА НА ЖЕРАВНА – На първо място – една прекрасна разходка из селото ще Ви върне години назад, за да се насладите на красотата на старинните къщи и малките улички на селото. Пътьом ще разгледате къщите музеи на Сава Филаретов/Сава Купеца/, Руси Чорбаджи, на големия наш писател Йордан Йовков. Не пропускайте една от най-красивите църкви в района – Св.Николай Чудотворец, а непосредствено над нея е и Художествената галерия на селото, където освен постоянната етнографска сбирка има и периодични интересни експозиции.
2. КРАТКИ РАЗХОДКИ В ГОРАТА – Едно от най-разтоварващите и зареждащи преживявания за малки и големи, е разходката в гората . Тя започва непосредствено над къщата ни. В посока юг на около 20 минути път е историческата чешма „Старча”, а в обратната посока е чешмата „Кринча” която е на същото пешеходно разстояние и отнема около 20 ми. И от двете към гората има горски пътеки, по които можете да направите както кратка разходка, така и целодневен пикник, във всеки сезон. Дори зимата, ако не сте забравили да си вземете шейните, може да се попързаляте по чудесните полегати склонове на възвишението над къщата. В посока юг-югозапад от селото /към бившите селскостопански доворове/ има път към гората, където също има интересни и приятни пешеходни маршрути.  Лятно време освен разходките пеш, можете да изминете разстоянията по горските пътеки с колело, а защо не и една разходка на коне, които се предлагат в селото.
3. Ако сте любител на РИБОЛОВА – непосредствено под селото има язовир, където няма ограничения за риболов. Язовирът е на пешеходно разстояние около 1 км от селото.
4. ЖЕРАВНА И ОКОЛНОСТИТЕ – трябва да знаете, че всяко едно село около Котел е автентично консервирано и запазено и като че ли попадаш във филмово студио

чудесни за посещение са околните села, например –

• С. Катунище – 12 км – автентично съхранено и реставрирано село, което по времето на „соца” е било филмово студио. Тук са снимани някои детски и игрални продукции,
• С. Медвен – 12 км – родната къща-музей на Захари Стоянов, красиви къщи и църква, местността „Синият вир”, която е идеален полудневен пешеходен маршрут водещ до едноименния водопад. За по издържливите, реката нагоре от водопада също предлага неповторими гледки и места за отдих, а от време на време покрай реката, не пропускайте да се огледате за останките от старинният римски път,
• С, Ичера – освен самото село, интересно место за посещение е възстановената воденица и тепавица, край които има функциониращ комплекс „Диавена“, чудесно време можете да си прекарате край реката и който умее да си налови раци в нея.

5. КОТЕЛ – 12 км– старата част на града с многото старинни къщи, някои от които са музеи. Там е и музеят на тъкачеството. Малко извън града – в градския парк – се намира и една от забележителностите, които са най-голяма атракция за децата – Природо-научния музей. Задължително не пропускайте обаче да спрете в центъра на градчето, където се намира Музеят на българското възраждане, където децата е задължително да видят Първия Български буквар на Петър Берон, материали за Г.С.Раковски и други исторически експонати, изложени в красивия Пантеон. Непосредствено насреща на площада е сградата на Историческото Училище, където доскоро се помещаваше Музикалното училище „Филип Кутев”, а сега Община Котел.

Около Котел в посока с.Тича има редица природни забележителности – пещери, водопади, местности , които могат да са обект на туризъм. Те се намират в посока с.Тича, а също така и по пътя за Природонаучния музей.

6. ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЗИМНИТЕ СПОРТОВЕ – зимата в този район е истинска , с много сняг и все пак с приятни слънчеви дни. Когато тръгвате за зимна почивка не пропускайте да си вземете принадлежности за зимен спорт. Освен заснежените склонове, с които е заобиколено селото, Над Котел е изградена и функционира първата в района ски-писта, която не е с черни писти и доста удобно за начинаещи , любители и деца.

А нищо чудно и сами да станете откриватели, разхождайки се из горите. Районът е богат на древна, средновековна и нова история.

Обикаляйки из района по всяко време на годината може да се сдобиете с истински мед, сирена и млечни продукти от местни производители, билки и сладка.

Село Жеравна е емблематично българско селце съхранило архитектурно и исторически духът и атмосферата на българщината от епохата на българското възраждане.  Голяма част от запазените къщи са реставрирани, а всичко което е изградено в последните години е направено в същия стил и без да нарушава архитектурния ансамбъл. Запазени са и калдаръмените улици, които са почти изцяло под наклон, защото селото е разположено на слънчевия скат на планината , изцяло обърнато на изток и юг. Още с влизането в селото, от последния завой се разкрива изненадващо прекрасна гледка от покриви, накацали амфитеатрално почти един над друг по целия склон.

Заркова къща се намира в така нар. „Църковна махала“, непосредствено над църквата „Св. Николай Чудотворец“ и е един от образците на възрожденската къща съхранили се до днес от епохата на възраждането по нашите земи – 17-18 век. Типичните характеристики на тези къщи са следните :  1. Те са на два етажа, като на първия етаж се намират както стопанските помещения – склад, магазин, работилничка и др, а на втория етаж са разположени жилищните помещения – гостна, дневна-кухня , спалня и т.н. 2. До втория етаж се стига по външна стълба, която се затваря с хоризонтално разположена врата при необходимост. Стълбата излиза на един общ кьшк /или сайвант по Жеравненски/, от който се влиза във всяка от стаите. Целият етаж е разположен върху излизащи в три посоки еркери, което го прави доста по-голям от първия. 3. Изграждането на къщите е – първият етаж е от каменна заидария, а вторият етаж от тухли и стени, преплетени пръти и пълнеж от слама. 4. Стрехите на къщите се спускат на 1,5-2 метра навън от сградата , което прави хубава и широка сянка през лятото, а също така и пази топлината през студените и снежни зими тук. 5. Специфична особеност на този тип къщи е, че голяма част от стаите са изцяло обшити с дърво и във всяка стая има вградени гардероби и долапи. В някои къщи има и скрит тайник между дървената обшивка и външната стена. Такава е и нашата къща. В една от стаите от единия вграден долап се влиза в тайник. 6. По-богатите къщи включват също и дърворезби по таваните, красиви дървени решетки по прозорците и лавиците. Иконостас. Част от тези неща сме успели да съхраним в Заркова къща. 7. Специфична особеност е, че всички прозорци на помещенията на първия етаж са с плъзгащи се дървени капаци отвътре, което скрива всякаква светлина отвътре навън в тъмната нощ и къщата изглежда пуста. Тези всичките са запазени автентични при нас. 8. Характерна особеност на всички къщи от тази епоха е, че височината на вратите и стаите е съобразена навярно с ръста на стопаните си, т.е. тогава високите хора са били рядкост. В днешно време, когато влизате в такава къща трябва да се наведете. Вратите на стаите са от тежко дъбово дърво. Запазени са вратите, както и резетата, с които се затварят и залостват отвътре. 9. Не на последно място, една от спецификите на Жеравненската /също и Тревненската / къща е, че винаги са оставяли незавършено едно помещение. Това е свързано с поверието, че ако всичко се завърши нацяло, то може да се счита, че и животът на стопанина е завършил своя път. 10. Друга специфика е създаването на собствен водоизточник на дома. В нашия случай кладенецът се намира в стопанско помещение на първия етаж на къщата. Съхранен и действащ и до днес, той се намира в една от стаите на първия етаж. Независимостта на дома и от тази гледна точка го превръщало в своебразна крепост , нещо съществено важно в тъмните години на робството. А селото е било богато и привлекателно за вилнеещите наоколо орди от разбойници и хайдути.

Къщата е разположена с двор на 5-7 нива, който практически обединява два парцела. На първо ниво се намира мястото за паркиране на 5 коли – паркинга. Достъпът до него е малко по-труден, тъй като е стръмен калдаръм и не всеки може да направи паркирането. Затова препоръчаме на гостите да спрат колата на близкостоящия /на около 50 м/ обществен паркинг и сами да преценят това.

Второ и трето ниво на  терасирания двор са затревени площадки за игра на малки и големи, а така също и домашни любимци.

На четвърто ниво е разположена старата къща, навесът с маси на открито, пещ и барбекю, стопанските помещения. Описанието на всяко от тях е дадено отделно с приложена галерия от снимки.

Механата е допълнително изградена към старата къща върху основите на стопанските постройки за добитъка /от онова време/. Включва – добре оборудвана кухня за самостоятелно използване от гостите на къщата с всички необходими уреди за готвене и бар. Снабдена е с посуда и инвентар за приготвяне на храна за до 30 души. Има и кафемашина за експресо и миялна машина. Залата е с 28-30 места за сядане, работеща камина , телевизия, интернет. Озвучаването на партита е предвидено с озвучителна уредба, която се наема допълнително при заявка.

Допълнително създадени са и сегашните стопански постройки и навесът с маси, който може да се използва както за лекционна зала , така и за място за тихи игри и всякакъв вид събирания. Има възможност за организиране на около 12-20 седящи места , както и чешма в съседство.

Зад старата къща дворът продължава с още 2-3 нива, които обединяваме в едно под името „пето ниво“. На това място има изградена нова постройка, която включва Мини СПА център, както и две нови спални отгоре над него.

Цялата постройка също е изградена в стила на старата къща. Към тях има и малко дворче с шезлонги, тъй като там мястото за релакс и неповторимата гледка създават прекрасна възможност да се насладите на простора и тишината. Още повече, че точно над нашия двор започва борова гора, чийто омаен аромат и тихо шумолене действат като уникален лек срещу умората от градската шумотвеица. А и е чудесно място за работа, за хора, които могат да си позволят дистанционно това. Интернет има.

До това ниво автомобилен достъп има отделно по един малко неугледен, но все пак възможен през по-голямата част от годината път.

ИСТОРИЯ НА КЪЩАТА

Следите на днешната „Заркова къща“ се губят някъде в края на 17 век, когато според историческите сведения е принадлежала на семейството на Васил Серев. Наследниците на старите собственици са се пръснали из страната. Обичайно за онези времена е било многобройните стада добитък от района да се местят според сезона в Добруджа, което е предопределило масовите преселения на замогнали се Жеравненци в градовете от Добрич до Тулча, където са останали поколенията им.

Днешното село Жеравна е разположено на южно и източния склон на връх Разбойна, като мястото на създаването му е много добре подбран откъм изложение. Къщите са разположени живописно по целия скат една над друга.

Районът е богат на водни запаси. Около селото има няколко рекички, като част от тях са били дори плавателни на времето. Това са …….

Сведения за живот в района датират още от втори-трети век на новата ера. Открити са монети и останки при тракийски погребения, което свидетелства за първите обитатели. В околностите има и много останки от римско време, например тези на римски укрепления на близкия връх „Вида“. А при разходка в гората не се учудвайте, ако изненадващо се натъкнете на останки от старите римски пътища. Районът на Жеравна е разположен на стратегическо за времето си място. Тук са се пресичали пътищата от една страна идващи от Търново и Трявна към южната част на Черноморското крайбрежие, а от друга страна идващите от северна Добруджа пътища към Бяло море. Това е дало основание за развитието на района от най-ранни исторически времена и е запазило неговата значимост за векове.

В района на Жеравна има останки от много манастири, датиращи от времето на второто и третото българско царство, до падането под османска власт. Най-голям и богат за времето си е бил манастирът „Света Богородица“, намиращ се в местността „Клепалото“. Останки от него могат да се видят и днес.  Легендата гласи, че при разрушаването му от османците на султан Селим  II /през 16 в/, тези от монасите които оцелели от клането са скрили църковна утвар и чудотворната  икона на Божията майка, а в последствие са я пренесли в новооснования от тях манастир „Успение Богородично“ в Арбанаси, където може да бъде видяна и днес. В самото село и до днес е запазен метохът към Атонския манастир „Хилендар“, който е посетил Паисий Хилендарски и тук е направил един от първите преписи на „История славянобългарская“.

Друга легенда гласи, че наименованието на селото идва от тракийското наименование на рекичката, която протича през селото и го дели на две – р. Зервона. Другото предположение е, че на същата тази рекичка навремето е имало построени много мелници – Жерки – от където и името.

Докато в епохата на възраждането Жеравна е бил притегателен център както за бизнес, така и за живеене – това е периодът до освобождаването от турско робство – и селото е разраствало достигайки размерите на град, тук са пристигали и са се заселвали цели махали и родове от други населени места, поради което и кварталите на селото са носели наименованието на родовете или родните места на преселниците.

Носи се предание, че районът бил подарен на сестрата на цар Иван Шишман, която в последствие с цел сключване на временен мир с нападащите държавата османци , е била дадена за жена на султан Мурад. Още от тези времена , началото на 15 век този район се ползвал с привилегии и самостоятелност дадени от Високата порта. Имали право да градят храмове, през селото не можел да преминава турски аскер на кон /трябвало да слезе от коня и да се движи пеш/, нямало тежко данъчно бреме и т.н. Това създало условия да се образува прослойка от богати хора – местната „аристокрация“, които можели да си позволят изграждането на красиви домове, да развиват стопанствата и занаятите си и да изпращат децата си на учение в големите европейски градове. Част от тях са влезли в историята ни като едни от стожерите на развитието на българската култура, както и много революционери.

Стопанският живот на селото обхващал – силно развито животновъдство и селско стопанство, на базата на които се развили манифактурните производства – тъкачество, производство на вълна и кожарство, гайтанджийство, килимарство и дори златарство. На тази база и във връзка с това, че животновъдите отглеждали стадата си по земите от Бяло море до Бесарабия, задвижили усилени търговски връзки. Градчето /тогава/ е имало 7 пекарни, …… абаджийници и гайтанджийници, ….килимарници, 7-8 златарски работилници, голям брой дюкяни. По протежението на цялата главна улица къщите били с магазини и работилници, а така също и в някои от страничните улички. В Жеравна имало и няколко хана /днешните хотели/, тъй като благоприятното местоположение на кръстопътя между важни търговски пътища създавало добри условия за това. От тях до днес са запазени Хаджи Вълчевият хан, Хаджи Пенковият хан.

Замогването на доста от местните хора в едно с развитието на стопанския живот, води със себе си и развитието на културата. Образовани и изучени местни хора, както и привлечени от околните райони започнали да откриват училища. Първото местно училище е откритото към Бутовската църка килийно училище. Негови основатели са поп Дига и Поп Съби /бащата на Райно Попович/. Това станало още през 17 век. В началото на следващия век такива училища вече били открити във всяка от махалите. Поканени били по-образовани учители от други градове, та дори и от Цариград. Това довело до въвеждането на светски науки в училище и дори откриването на девическо училище. В средата на 19 век се породила необходимост от голяма училищна сграда и така със спомоществувателството на видни хора от Жеравна било построена нова училищна сграда – съвременна за времето си, запазена и до днес като Картинна галерия. Между впрочем Заркова къща се намира в съседство с действащата и до днес Картинна галерия.

Развитието на образователната и църковната дейност създали добра почва за създаването на интелигенция. Според възможностите редовно се доставяла литература и поща от големите градове , в това число и от Цариград. Ежегодно се сформирали групи поклонници, които пътували до Атон и Йерусалим. Създало се и местно читалище „Единство“ през 1870 г.

Към края на 19 век селището наброявало 4000 души и освен централното селище е имало 8 махали. Годишно са се раждали по 120 деца.

Доброто развитие на селището продължило до освобождението от османско робство – края на 19 век. Възстановяването на границите на Българските земи отворило пътищата за масово преселване на местни хора с развита стопанска дейност както в Жеравна, така и в Добруджа /тогава стигаща до устието на р.Дунав/ и по Черноморието. Много от тези хора изтеглили семействата си в градове като Тулча, Констанца, Добрич, Варна, Бургас.

Селото започнало да запада и в периода между двете световни войни много от изоставените къщи били разрушени или сами се рушали. От тогава датира и загубата на едни от най-красивите сгради. През 1958 със специален Закон Жеравна е обявена за резерват и започва постепенно да се връща към живот. Макар и в различен вариант селото успява да се съхрани по този начин и да ни даде възможност в днешно време да се докоснем макар и до малка част от духа и атмосферата на отминалите векове.

Добър знак в тази посока е организираният от няколко години ежегодно Фестивал на носията, който се провежда всяка трета събота на месец август.

Надяваме се, че идните поколения ще съумеят да съхранят живо това непреходно национално богатство наречено ЖЕРАВНА.