СТАЯ № 3 – СТАЯТА С ТАЙНИКА – тройна стая на първи етаж в старата къща
Размери – 28 м.кв
Настаняване – 3 души на основни легла, от които 1 двойно /146/192 см/ и 1 единично/82/192 см/ и 1-2 допълнително на разтегателно двуместно канапе /120/190 см/
Оборудване и обзавеждане – антре със закачалки, баня и тоалетна, скрин с тоалетно огледало, вградени шкафове, нисък кът със софра с малки столчета, ТВ, външна маса със столове /споделено със №1/.
Специфики – в стаята има вградени дървени шкафове „долапи“, през един от които се влиза в тайник, скрит в двойната вътрешна стена на стаята. Навремето вероятно е изпълнявал своите функции на скривалище при нужда, особено във времената на турското робство. Има и нисък кът със софра и трикраки столчета, който е на издигнато над земята ниво, наричан от местните „менсофа“. Намира се непосредствено до двойните прозорци, от които има поглед върху целия двор. Стаята е играела роля на гостна и дневна, където се е събирала челядта и са постещали гости. Цялата стая е с дървена обшивка и долапите заемащи изцяло едната от стените, са едва различими от останалата част.
Тъй като и двете стаи се намират на първи етаж и на двете прозорците са с красиво изработени дървени решетки, а от вътрешната страна има подвижни плъзгащи се дървени капаци. Целта им е била да пази от набези и нежелани посетители и нападатели къщата. Когато са затворени, не прониква никаква светлина и отвън къщата изглежда безлюдна. Вратите и на двете стаи са тежки дъбови истински 200 годишни, като се затварят с резета по същия начин, както това е ставало преди два века и се залостват отвътре с масивен подвижен лост.
Към втория жилищен етаж има отделен вход с водеща към етажа външна стълба в началото на която е изграден хамбар /вертикален дървен шкаф за съхранение на продукти/, който сега е скрит зад красивта жълта роза. Стълбището води към общ кьошк /тераса/, от който се влиза във всяка една от 4-те стаи на етажа.
Вторият етаж е с издадени еркери и спускаща се на 2 метра над двора козирка. Това, заедно с използваната на времето техника на каменен градеж, прави авсолютно излишен въпросът – „стаите имат ли климатици?“. Предназначението им е зимата да съхраняват топлината, а лятото да държат хладно вътре в стаите.
От тази обща тераса – кьошка – се открива омайваща гледка на целия двор и продължаващите зад него червени керемидени покриви на селото разположени като на длан в полукръг по целия скат, на който се е разпростряло селото.