Село Жеравна е емблематично българско селце съхранило архитектурно и исторически духът и атмосферата на българщината от епохата на българското възраждане. Голяма част от запазените къщи са реставрирани, а всичко което е изградено в последните години е направено в същия стил и без да нарушава архитектурния ансамбъл. Запазени са и калдаръмените улици, които са почти изцяло под наклон, защото селото е разположено на слънчевия скат на планината , изцяло обърнато на изток и юг. Още с влизането в селото, от последния завой се разкрива изненадващо прекрасна гледка от покриви, накацали амфитеатрално почти един над друг по целия склон.
Заркова къща се намира в така нар. „Църковна махала“, непосредствено над църквата „Св. Николай Чудотворец“ и е един от образците на възрожденската къща съхранили се до днес от епохата на възраждането по нашите земи – 17-18 век. Типичните характеристики на тези къщи са следните : 1. Те са на два етажа, като на първия етаж се намират както стопанските помещения – склад, магазин, работилничка и др, а на втория етаж са разположени жилищните помещения – гостна, дневна-кухня , спалня и т.н. 2. До втория етаж се стига по външна стълба, която се затваря с хоризонтално разположена врата при необходимост. Стълбата излиза на един общ кьшк /или сайвант по Жеравненски/, от който се влиза във всяка от стаите. Целият етаж е разположен върху излизащи в три посоки еркери, което го прави доста по-голям от първия. 3. Изграждането на къщите е – първият етаж е от каменна заидария, а вторият етаж от тухли и стени, преплетени пръти и пълнеж от слама. 4. Стрехите на къщите се спускат на 1,5-2 метра навън от сградата , което прави хубава и широка сянка през лятото, а също така и пази топлината през студените и снежни зими тук. 5. Специфична особеност на този тип къщи е, че голяма част от стаите са изцяло обшити с дърво и във всяка стая има вградени гардероби и долапи. В някои къщи има и скрит тайник между дървената обшивка и външната стена. Такава е и нашата къща. В една от стаите от единия вграден долап се влиза в тайник. 6. По-богатите къщи включват също и дърворезби по таваните, красиви дървени решетки по прозорците и лавиците. Иконостас. Част от тези неща сме успели да съхраним в Заркова къща. 7. Специфична особеност е, че всички прозорци на помещенията на първия етаж са с плъзгащи се дървени капаци отвътре, което скрива всякаква светлина отвътре навън в тъмната нощ и къщата изглежда пуста. Тези всичките са запазени автентични при нас. 8. Характерна особеност на всички къщи от тази епоха е, че височината на вратите и стаите е съобразена навярно с ръста на стопаните си, т.е. тогава високите хора са били рядкост. В днешно време, когато влизате в такава къща трябва да се наведете. Вратите на стаите са от тежко дъбово дърво. Запазени са вратите, както и резетата, с които се затварят и залостват отвътре. 9. Не на последно място, една от спецификите на Жеравненската /също и Тревненската / къща е, че винаги са оставяли незавършено едно помещение. Това е свързано с поверието, че ако всичко се завърши нацяло, то може да се счита, че и животът на стопанина е завършил своя път. 10. Друга специфика е създаването на собствен водоизточник на дома. В нашия случай кладенецът се намира в стопанско помещение на първия етаж на къщата. Съхранен и действащ и до днес, той се намира в една от стаите на първия етаж. Независимостта на дома и от тази гледна точка го превръщало в своебразна крепост , нещо съществено важно в тъмните години на робството. А селото е било богато и привлекателно за вилнеещите наоколо орди от разбойници и хайдути.
Къщата е разположена с двор на 5-7 нива, който практически обединява два парцела. На първо ниво се намира мястото за паркиране на 5 коли – паркинга. Достъпът до него е малко по-труден, тъй като е стръмен калдаръм и не всеки може да направи паркирането. Затова препоръчаме на гостите да спрат колата на близкостоящия /на около 50 м/ обществен паркинг и сами да преценят това.
Второ и трето ниво на терасирания двор са затревени площадки за игра на малки и големи, а така също и домашни любимци.
На четвърто ниво е разположена старата къща, навесът с маси на открито, пещ и барбекю, стопанските помещения. Описанието на всяко от тях е дадено отделно с приложена галерия от снимки.
Механата е допълнително изградена към старата къща върху основите на стопанските постройки за добитъка /от онова време/. Включва – добре оборудвана кухня за самостоятелно използване от гостите на къщата с всички необходими уреди за готвене и бар. Снабдена е с посуда и инвентар за приготвяне на храна за до 30 души. Има и кафемашина за експресо и миялна машина. Залата е с 28-30 места за сядане, работеща камина , телевизия, интернет. Озвучаването на партита е предвидено с озвучителна уредба, която се наема допълнително при заявка.
Допълнително създадени са и сегашните стопански постройки и навесът с маси, който може да се използва както за лекционна зала , така и за място за тихи игри и всякакъв вид събирания. Има възможност за организиране на около 12-20 седящи места , както и чешма в съседство.
Зад старата къща дворът продължава с още 2-3 нива, които обединяваме в едно под името „пето ниво“. На това място има изградена нова постройка, която включва Мини СПА център, както и две нови спални отгоре над него.
Цялата постройка също е изградена в стила на старата къща. Към тях има и малко дворче с шезлонги, тъй като там мястото за релакс и неповторимата гледка създават прекрасна възможност да се насладите на простора и тишината. Още повече, че точно над нашия двор започва борова гора, чийто омаен аромат и тихо шумолене действат като уникален лек срещу умората от градската шумотвеица. А и е чудесно място за работа, за хора, които могат да си позволят дистанционно това. Интернет има.
До това ниво автомобилен достъп има отделно по един малко неугледен, но все пак възможен през по-голямата част от годината път.
ИСТОРИЯ НА КЪЩАТА
Следите на днешната „Заркова къща“ се губят някъде в края на 17 век, когато според историческите сведения е принадлежала на семейството на Васил Серев. Наследниците на старите собственици са се пръснали из страната. Обичайно за онези времена е било многобройните стада добитък от района да се местят според сезона в Добруджа, което е предопределило масовите преселения на замогнали се Жеравненци в градовете от Добрич до Тулча, където са останали поколенията им.