Днешното село Жеравна е разположено на южно и източния склон на връх Разбойна, като мястото на създаването му е много добре подбран откъм изложение. Къщите са разположени живописно по целия скат една над друга.
Районът е богат на водни запаси. Около селото има няколко рекички, като част от тях са били дори плавателни на времето. Това са …….
Сведения за живот в района датират още от втори-трети век на новата ера. Открити са монети и останки при тракийски погребения, което свидетелства за първите обитатели. В околностите има и много останки от римско време, например тези на римски укрепления на близкия връх „Вида“. А при разходка в гората не се учудвайте, ако изненадващо се натъкнете на останки от старите римски пътища. Районът на Жеравна е разположен на стратегическо за времето си място. Тук са се пресичали пътищата от една страна идващи от Търново и Трявна към южната част на Черноморското крайбрежие, а от друга страна идващите от северна Добруджа пътища към Бяло море. Това е дало основание за развитието на района от най-ранни исторически времена и е запазило неговата значимост за векове.
В района на Жеравна има останки от много манастири, датиращи от времето на второто и третото българско царство, до падането под османска власт. Най-голям и богат за времето си е бил манастирът „Света Богородица“, намиращ се в местността „Клепалото“. Останки от него могат да се видят и днес. Легендата гласи, че при разрушаването му от османците на султан Селим II /през 16 в/, тези от монасите които оцелели от клането са скрили църковна утвар и чудотворната икона на Божията майка, а в последствие са я пренесли в новооснования от тях манастир „Успение Богородично“ в Арбанаси, където може да бъде видяна и днес. В самото село и до днес е запазен метохът към Атонския манастир „Хилендар“, който е посетил Паисий Хилендарски и тук е направил един от първите преписи на „История славянобългарская“.
Друга легенда гласи, че наименованието на селото идва от тракийското наименование на рекичката, която протича през селото и го дели на две – р. Зервона. Другото предположение е, че на същата тази рекичка навремето е имало построени много мелници – Жерки – от където и името.
Докато в епохата на възраждането Жеравна е бил притегателен център както за бизнес, така и за живеене – това е периодът до освобождаването от турско робство – и селото е разраствало достигайки размерите на град, тук са пристигали и са се заселвали цели махали и родове от други населени места, поради което и кварталите на селото са носели наименованието на родовете или родните места на преселниците.
Носи се предание, че районът бил подарен на сестрата на цар Иван Шишман, която в последствие с цел сключване на временен мир с нападащите държавата османци , е била дадена за жена на султан Мурад. Още от тези времена , началото на 15 век този район се ползвал с привилегии и самостоятелност дадени от Високата порта. Имали право да градят храмове, през селото не можел да преминава турски аскер на кон /трябвало да слезе от коня и да се движи пеш/, нямало тежко данъчно бреме и т.н. Това създало условия да се образува прослойка от богати хора – местната „аристокрация“, които можели да си позволят изграждането на красиви домове, да развиват стопанствата и занаятите си и да изпращат децата си на учение в големите европейски градове. Част от тях са влезли в историята ни като едни от стожерите на развитието на българската култура, както и много революционери.
Стопанският живот на селото обхващал – силно развито животновъдство и селско стопанство, на базата на които се развили манифактурните производства – тъкачество, производство на вълна и кожарство, гайтанджийство, килимарство и дори златарство. На тази база и във връзка с това, че животновъдите отглеждали стадата си по земите от Бяло море до Бесарабия, задвижили усилени търговски връзки. Градчето /тогава/ е имало 7 пекарни, …… абаджийници и гайтанджийници, ….килимарници, 7-8 златарски работилници, голям брой дюкяни. По протежението на цялата главна улица къщите били с магазини и работилници, а така също и в някои от страничните улички. В Жеравна имало и няколко хана /днешните хотели/, тъй като благоприятното местоположение на кръстопътя между важни търговски пътища създавало добри условия за това. От тях до днес са запазени Хаджи Вълчевият хан, Хаджи Пенковият хан.
Замогването на доста от местните хора в едно с развитието на стопанския живот, води със себе си и развитието на културата. Образовани и изучени местни хора, както и привлечени от околните райони започнали да откриват училища. Първото местно училище е откритото към Бутовската църка килийно училище. Негови основатели са поп Дига и Поп Съби /бащата на Райно Попович/. Това станало още през 17 век. В началото на следващия век такива училища вече били открити във всяка от махалите. Поканени били по-образовани учители от други градове, та дори и от Цариград. Това довело до въвеждането на светски науки в училище и дори откриването на девическо училище. В средата на 19 век се породила необходимост от голяма училищна сграда и така със спомоществувателството на видни хора от Жеравна било построена нова училищна сграда – съвременна за времето си, запазена и до днес като Картинна галерия. Между впрочем Заркова къща се намира в съседство с действащата и до днес Картинна галерия.
Развитието на образователната и църковната дейност създали добра почва за създаването на интелигенция. Според възможностите редовно се доставяла литература и поща от големите градове , в това число и от Цариград. Ежегодно се сформирали групи поклонници, които пътували до Атон и Йерусалим. Създало се и местно читалище „Единство“ през 1870 г.
Към края на 19 век селището наброявало 4000 души и освен централното селище е имало 8 махали. Годишно са се раждали по 120 деца.
Доброто развитие на селището продължило до освобождението от османско робство – края на 19 век. Възстановяването на границите на Българските земи отворило пътищата за масово преселване на местни хора с развита стопанска дейност както в Жеравна, така и в Добруджа /тогава стигаща до устието на р.Дунав/ и по Черноморието. Много от тези хора изтеглили семействата си в градове като Тулча, Констанца, Добрич, Варна, Бургас.
Селото започнало да запада и в периода между двете световни войни много от изоставените къщи били разрушени или сами се рушали. От тогава датира и загубата на едни от най-красивите сгради. През 1958 със специален Закон Жеравна е обявена за резерват и започва постепенно да се връща към живот. Макар и в различен вариант селото успява да се съхрани по този начин и да ни даде възможност в днешно време да се докоснем макар и до малка част от духа и атмосферата на отминалите векове.
Добър знак в тази посока е организираният от няколко години ежегодно Фестивал на носията, който се провежда всяка трета събота на месец август.
Надяваме се, че идните поколения ще съумеят да съхранят живо това непреходно национално богатство наречено ЖЕРАВНА.